Стандартна гаранция 24 месеца

През 1758 г., Бенджамин Франклин и Джон Хадли, професори по химия в университета в Кеймбридж, провели експеримент, за да проучат принципа на изпарението, като средство за бързо охлаждане. Франклин и Хадли установили, че изпаряването на силно летливи течности като спирт и етер би могло да се приложе, за да се понижи температурата на обект, покрай точката на замръзване на водата. Те провели експеримент, с живачен термометър и духало, които използвали да предизвикат изпаряване. Те се понижили температурата на термометъра на -14 ° C (7 ° F), докато температурата на околната среда била 18 ° C (64 ° F). Франклин забелязал, че скоро след като те преминали точката на замръзване на водата, (0 ° C (32 ° F)) по повърхността на термометъра се образувал тънък слой лед, който достигнал дебелина от около 0.6 милиметра дебелина, когато те спрели на експериментират при достигане на -14 ° C (7 ° F). Франклин установява: "От този експеримент, човек може да види възможността за охлаждане на човек до смърт през един топъл летен ден”.
През 1820 г. британският учен и изобретател Майкъл Фарадей открива, че компресирането и втечняването на амоняк води до охлаждане на въздуха, когато на втечнения амоняк е позволено да се изпари. През 1842 г., във Флорида, лекар Джон Горие използва компресорна технология за създаване на лед, които той използва за охлаждане на въздуха за своите пациенти в болница в Апалачикола, Флорида. Той се надява, в крайна сметка, да използва лед, за направата на машина, която да регулира на температурата на сгради . Той дори предвижда централизирана климатична инсталация, която може да охлажда цели градове. Въпреки, че прототипът му изтича и не изпълнява напълно предназначението си, Горие получава патент през 1851 г. за създаването на машина за лед. Надеждите му за успех изчезват скоро след това, когато главният му финансов поддръжник умира. Горие не получава парите, необходими за довършване на машината си. Според неговия биограф Вивиан М. Шерлок, той намира за виновни "Ice King”, Фредерик Тудор, за неговия провал, подозирайки, че той е клеветил неговото изобретение. Д-р Горие умира обеднял през 1855 г. и идеята за климатик отшумяла в продължение на 50 години.
Ранни търговски приложения на климатичната инсталация направени, за да се охлаждат въздуха с промишлена цел, а не лични прохлада. През 1902 г. е изобретен първият модерен електрически климатик Уилис Кариер в Сиракуза, Ню Йорк. Произведен за подобряване на контрола върху производствения процес в печатница. Изобретението му контролира не само температурата, но също и влажността. Ниските градуси и влажност поддържат размерите на хартията и напечатаните символи. По-късно Кариерската технология била приложена, за да се увеличи производителността на работното място. Също така се създава и "Американската компания за климатици”, за да се задоволи нарастващото търсене. С течение на времето започват да се произвеждат климатици, които могат да бъдат използвани за регулиране на температурата в домовете и автомобилите. Продажбите на климатици предназначени за домашно ползване се увеличили драстично през 50-те години на 20-ти век.
През 1906 г. Стюарт В. Крамер от Шарлот, Северна Каролина, е проучвал начини за овлажняване на въздуха в своята текстилна фабрика. Крамер създава термин "климатик”, който използва за създаването на патент, попълнен още същата година. Изобретението му комбинира влага с вентилация, за да "настрой” и промени въздуха във фабриките, като контролира влажността, която е изключително необходима при текстилните растения. Уилис Кариер използва новосъздадения, от него, термин в името на фирмата си. Изпаряването на вода във въздуха, за осигуряване на охлаждащ ефект, сега е известно като изпаряващо охлаждане.

Първите климатици и хладилници използвали токсични или запалими газове като амоняк, метил хлорид и пропан, които, когато изтекат, могат да доведат до злополуки с фатален край. Томас Мидглей младши създава първият хлорофлуоровъглероден газ, фреон, през 1928 година. Хладилният агент е много по-безопасен за хората, но е по-късно определен като вреден за озоновия слой на атмосферата. Хлорофлуоровъглерод (CFC), хидрогенирани CFC (HCFC), или хидрофлуоровъглерод (HFC), името но всеки един от тези хладилни агенти, включително и число, показващо молекулярния състав (R-11, R 12, R-22, R-134A), заедно с термина "фреон” са търговска марка на фирмата ДюПонт. Най-използваният в домовете за охлаждане на сградата е HCFC, известен като R-22. Използването на този вид хладилен агент, в производството на нови продукти, е преустановено през 2010 г. и ще бъде напълно прекратено през 2020 г.. R-12 е бил най – често изпозваният хладилен агент използван в автомобилите в САЩ до 1994 г., когато повечето производители на автомобили започнали да употребяват R-134A. R-11 и R-12 не се продават вСАЩ, което прави единствения източник на субстанцията други климатици , от които се източва и пречиства. Няколко хладилни агенти, които не вредят на озоновия слой, са разработени като алтернатива. Те включват R-410A, известен като Пюрон. Най-често срещаните, вредни за озона, хладилни агенти са R-22, R 11 и R-123.

Уважаеми клиенти, цените на ТехноДом се обновяват ежедневно през няколко часа.
Снимките са илюстративни за модела. Възможно е частично разминаване в спецификациите на продукта, описанието е общо за серията.